Красиво.

Уайна: Очень красиво :)

Вах! Это где такая красота?

Эдельвейс: Болгария

великолепно)!

Ladda: Спасибо, чоень рад, что так понравилось! Старался.

отлично !

Paul Roeder: :-))))

Красиво! Обитель земных Богов!

Андрей Бирюков: Спасибо :) Очень рад :)
Ladda: ;-))))))
Константин Серёдкин: Очень точно подметили про богов. Они действительно в этом крае были богами.

Не зря я значит хочу в Болгарию.

Эдельвейс: В горы или на море? Болгария большая.

Paul Roeder: Конечно в горы!

Эдельвейс: Тогда в любое время…

Хорошая работа и по сюжету и по композиции)

dobric: Спасибо большое :) Очень приятно :)

Очень красиво! )

Елена: Очень приятно :) Спасибо Вам :)

РОДОПИ — Асеновата крепост

Прочутата Асенова крепост, символ на Асеновград, се намира в дела Чернатица на Родопите. Разположена е на рида Могилата върху усамотена скала и е надвесена над шосето Асеновград-Смолян, минаващо по долината на Чепеларска река.

Крепостта се състои от външно укрепление и вътрешна крепост (цитадела). Външната крепостна стена е с дебелина 2,9 м и е със запазена височина до 3 метра.

Цитаделата е построена на най-високата част от терена и може условно да се разделена на три нива, в зависимост от предназначението на разположените на тях обекти. Върху най-високата част е изградена вътрешната кула, т.нар. донжон — висока укрепена жилищна сграда в очертанията на голяма крепост; в мирно време служи за жилище на управителя, а във военно се използва като наблюдателница и най-добре защитено място. Запазени са стени с височина над 2 м и дебелина при основата — 3 м. По-ниско са двете щерни (резервоари за вода).

Черквата "Св. Богородица Петричка" е най-добре запазената постройка от целия комплекс и обикновено с нея се олицетворява цялата крепост. Строена е през ХІІ век и е запазена изцяло. Първият етаж е с неизвестно предназначение, а на втория се намира самия храм. Представлява еднокорабна, едноапсидна и с притвор черква. Над притвора се издига четвъртита кула, която очертава силуета на черквата. Над наоса има осемстенен барабан, увенчан от купол.

Асеновата крепост е свързана с Асеновград с трикилометрово шосе.

The medieval fortress is situated on the top of an enormous rock on the left bank of the Assenitsa River, 3 kilometers south of Assenovgrad. The first to build a stronghold there were the Thracians in the 5th — 4th c.B.C. The fortress was a busy place during both Roman and early Byzantine epochs. The first written data on its existence was found in the Statute of Bachkovo Monastery where it was referred to as "the stronghold of Petrich". During the Middle Ages the fortress was subjected to largescale construction work, the most significant part of which was done in the 13th century under tsar Ivan Assen ІІ. An eight-line inscription in Bulgarian at the entrance of the fortress commemorates his glory. "In 6739/1231/, Indiction 4, Ivan Assen, by God's will Tsar of the Bulgarians, the Greeks and other peoples, installed Alexi Sevast here in power and erected this fortress".

It was this inscription that encouraged people later to give Petrich Fortress a new name — Assen's Fortress and to rename the nearby town of Steinmachos Assenovgrad. Thanks to excavation work were found the fortress walls, the castle of the feudal lord and three water reservoirs. But the only preserved and most remarkable building in the fortress is a 13th — century church called St Mary of Petrich. It is two-storey, cross-dome, one-nave church with a wide narthex and a big square belfry above it.

It is for the exquisite architecture, the plastic decoration of the south facade and the fragments of the inique 14th — century murals that this church is said to be one of the best examples of medieval architecture in Bulgaria.

The fortress was conquered by the Byzantines under the heirs of Ivan Assen ІІ, but in 1344 under tsar Ivan Alexander the Bulgarians regained it. After the Ottoman invasion of the 14th century the fortress lost its strategic position as a frontier stronghold.

Средновековната Асенова крепост се намира на 3 км. южно от Асеновград и разположена на скалист връх над левия бряг на река Асеница. Най-ранните археологически находки датират от V-ІV в. пр. Хр., когато траките, оценили непристъпността на терена, построяват укрепление тук. Районът на крепостта е обитаван и през римската и ранновизантийската епоха.

Първи писмени сведения за нея намираме в Устава на Бачковския манастир, където е наречена "укрепеното селище Петрич". През Средновековието Асеновата крепост претърпява няколко строителни периода, като най-значителен е този от ХІІІ в., дело на цар Иван Асен ІІ. Осемредов надпис на български език над входа на крепостта свидетелства за събитието:

"В лето 6739/1231/, индикт 4, от Бога въздигнатий цар Асен на българи, гърци и други страни постави Алекси севаста и изгради този град."

В ново време този надпис става причина крепостта Петрич да бъде наречена Асенова, а близкият град — преименуван от Станимака в Асеновград. Голямото строителство от това време се подкрепя и от археологическите проучвания — разкрити са основите на крепостни стени, феодален замък, 30 помещения и 3 водохранилища. Но най-голямата забележителност на крепостта, останала до наши дни е църквата "Св. Богородица Петричка" /ХІІІ в./. Тя е двуетажна, кръстокуполна, еднокорабна, с широк притвор, над който се издига голяма четвъртита кула. Архитектурното изящество, декоративната пластична украса на южната фасада, както и уникалните стенописи /ХІV в./, запазени отчасти в наоса, причисляват храма към най-добрите образци на средновековното българско църковно строителство по нашите земи.

При наследниците на Иван Асен ІІ крепостта отново попада във византийски ръце, но през 1344 г. при цар Иван Александър окончателно е присъединена към българската държава. След падането на България под турско иго тя загубва стратегическото си значение на гранична крепост. Обектът се обслужва от екскурзовод.

Fort Asenova / Асенова Крепость (Пловдив)

Асенова Крепость – средневековая крепость. Расположена в 2.5 км. к югу от Асеновграда на высоким холме при входе в узкое ущелье Чепеларской реки.

Крепость была заложена до XI века для охраны важной стратегической и торговой дороги из Пловдив в Эгейскую Фракию.

В 1230-1231 годах крепость была восстановлена и достроена болгарским царем Иваном Асенем Вторым. До наших дней от Асеновой крепости сохранились только развалины и двухэтажная однонефная церковь с низким куполом и колокольный поставленной над притвором – оригинальный архитектурный памятник. К крепости ведет панорамный путь.

История крепости тесно переплетается с судьбой династии Асенов, основателей Второго Болгарского царства (1187—1396).

Самый древний из городских храмов — церковь в честь Успения Пресвятой Богородицы. Храм этот известен с очень давнего времени. Он был разрушен крестоносцами Фридриха Барбароссы в 1189 году, восстановили его при царе Иване Асене I десять лет спустя. Но после установления в Константинополе Латинской империи храм вновь подвергся разрушению. И вновь отстроил его Иван Асен П. Этот обновленный храм просуществовал до 1600 г., когда его уничтожил турецкий воинский отряд во главе с Хасан-хаджой.

Более 150 лет спустя, в 1765 г., отец и сын Георгий Димов и Димо Георгиев, придя в праздник Успения из соседнего города Костура, увидели, что местные жители ставили свечи на развалинах, где некогда стояла церковь. Они отправились в Константинополь и выхлопотали разрешение на восстановление храма. Отстроили храм в том же году. Антиминс и два образа — Пресвятой Богородицы Элсусы (Милующей) и Христа Спасителя — принесены были со Святой Горы Афон, из Ватонедского монастыря. Освятил антиминс последний архиепископ Охридский Арсений, находившийся в заключении в Ватопеде. Он же рукоположил во пресвитера Димо Георгиева. Но вскоре греческий митрополит Пловдивский Самуил запретил славянское богослужение в храме и лишил сана болгарского священника. Викарий митрополита Самуила епископ Ликийский Каллиник заново освятил храм и новый антиминс. Следует отметить, что, как мы увидим в дальнейшем, даже на количестве храмов в городе и их расположении сказалась долгая церковно-этническая борьба между утверждавшими панэллинизм фанариотами и болгарами, изо всех сил отстаивавшими национальную самостоятельность,— борьба, закончившаяся провозглашением автокефалии Болгарской Церкви, признанной Константинополем лишь после Второй мировой войны.

В 1811 г. происходили работы по обновлению иконостаса храма. Мастера — резчики по дереву Коста Колев и Коста Масиков работали над ним в течение десяти лет. На царских вратах мастера вырезали древний болгарский герб — льва со скипетром. Над северными вратами алтаря — пробуждающийся лев с секирой. Над южными, над Ватопедской иконой Божией Матери — лев, сокрушающий гроб и выводящий из него мертвеца.

Иконы в иконостасе принадлежат кисти Христо Димитрова Самоковца и сыновей его Димитрия и Захарии Зографа.

Над храмовым образом письма Захария Зоографа изображено возвращение соглядатаев из земли Обетованной, над чудотворным об разом Ватопедской Божией Матери — образ Богоматери «Ширшей небес».

Под иконой Спасителя — изображение изгнания прародителей из рая, а под образом Предтечи и Крестителя Иоанна — усекновение главы его. Весь иконостас покрыт сплошной резьбой, в которой искусно переплетаются мотивы, заимствованные из растительного и животного мира.

Из дальнейшей истории храма известно, что в нем служил иеродиакон Игнатий — Васил Левский, борец за освобождение болгарского народа от османского владычества. Будучи насельником обители св. Параскевы-Пятницы, отец Игнатий организовал там тайный народно-освободительный комитет.

Во время воины за освобождение Болгарии на чердаке «женской церкви» храма (раньше в болгарских церквах были особые отделения для женщин) укрывалась женская часть населения города. Отсюда жительницы Асеновграда следили за отступлением турецкого гарнизона и подходом русских войск к городу.

Северный престол Успенского храма освящен во имя Святителя и Чудотворца Николая, южный — во имя св. великомученика Мины. Старый, освященный в 1766 г. епископом Каллиником антиминс главного — Успенского — престола заменен на новый в 1939 г. митрополитом Пловдивским Кириллом, впоследствии Патриархом Болгарским.

Вскоре после своей патриаршей интронизации в 1953 г. Святейший Кирилл посетил храм. По его предложению в притворе храма был создан параклис (часовня) во имя всех святых Болгарских. Внутри храма есть и другой параклис — во имя Архангела Гавриила.

При храме устроен музей, где хранятся старинные иконы, богослужебные сосуды и церковная утварь, а также старопечатные книги, в том числе Ирмологий 1825 г., много гравюр с Афона и из Рильского монастыря.

Разположена е на около 2 км от Асеновград, на високия скалист хребет, надвиснал над р. Асеница. Известна от историческите извори като Петрич, Стенимахос или Скрибенцион. През 1230 г. във връзка с влошените отношения с Латинска империя цар Иван Асен ІІ укрепва и разширява силната станимашка крепост. Той увековечава това свое строително дело с надпис, издълбан на една скала над входа на крепостта. Този надпис става причина тя да бъде наречена Асенова, а Станимака да се преименува през 1934г. в Асеновград.

Преди всичко бие на очи местоположението на крепостта — върху една варовикова чука, на левия бряг на р. Асеница, точно на това място, където проломът на реката се стеснява изведнъж в почти отвесни скалисти брегове. Чуката се извисява на 130 метра от нивото на града, на около сто и повече метра от нивото на реката.

Калето над града неведнъж се е превръщало в щит на българщината и крепост на славянството. Заради своята недостъпност от западната й страна, а също и от север и юг, е била естествено защитно средство, поради което през Средновековието е имала важно стратегическо значение. Крепостта е играла значителна роля в нашата история. Точното време на нейния строеж не е известно, но по данни от Устава на Бачковския манастир се вижда, че е съществувала отпреди неговото изграждане, т. е. отпреди 11 век. По времето на Иван Александър е била в български ръце.

По местоположение и устройство Асеновата крепост е типичен представител на крепостното строителство от 11-14 век. Обхваща площ около 15 дка създава представа за един уникален архитектурен градеж. Крепостните стени са изградени съобразно релефа на скалния масив. Най-стръмните склонове не са защитени от зидове, а на югозападната страна, където е бил входът, е била изградена висока стена. Крепостта е разположена на четири тераси. Досега археологическите разкопки са уточнили някои основни сгради в цитаделата — кула, водохранилища, параклис.

Най-значителната и най-добре запазена сграда в крепостта е черквата "Св. Богородица Петричка", която заема североизточния ъгъл на крепостта. Всяка фреска, всеки детайл от този храм са запечатали времето и говорят за него на свой език. По планово решение тя представлява еднокорабна куполна черква със стегнат кръст. Тя е сравнително голяма двуетажна постройка, дълга 18 метра. Самата черква, която е развита в горния етаж, се състои от малък притвор и наос (кораб). Притворът е засводен с напречен свод, над него се издига четириъгълна кула — рядък елемент в черковното строителство по това време. По стените са открити следи от стенописи. Такива останки са открити и в аркираните ниши на южната фасада.

Черквата датира от 12 век. Обявена е за паметник на културата от национално значение.

Асеновата крепост е един от най-интересните и посещавани средновековни паметници у нас. Тя е символът на Асеновград и неслучайно е вплетена в герба на града. Днес "Св. Богородица Петричка", един удивителен паметник на старобългарската архитектура, е вече масово посещавана от туристи и богомолци.

Източници на информация:
1. "Пловдивски окръг — пътеводител", София, 1984 г.
2. " Асеновград в миналото", Николай Хайтов, 1983 г.

Asen's Fortress

Asen's Fortress is situated 2 km away from Asenovgrad on a steep, rocky hillside, towering above the left bank of the Asenitsa River. In the past the fortress was known as Petrich, Stenimahos and Scribencion. In 1230 in connection with aggravated relations with the Latin empire King Ivan Asen the Second fortified and expanded the strong fortress of Stanimaka-Petrich. The act was celebrated with an inscription, carved above its entrance. This is the reason the fortress to be renamed Asen's Fortress, and the town of Stanimaka to be renamed Asenovgrad in 1934.

The position of the fortress itself makes an impression. It stands on a limestone rocky peak at the left waterside of the Asenitsa River, just at a place where the gorge of the river is suddenly narrowed in almost vertically rocky watersides. The rocky peak rises over 130 m above the town and more than 100 m above the river.

In the past the stronghold of Asenovgrad was often a guard for the Bulgarian national traits and for the Slav's culture in general. Because of its inaccessibility from the west side, also from the north and south, the fortress served as a means of natural protection. That's why it had a very important strategic meaning during the Middle Ages. The fortress had its significant role in our history. According to the Statute of Bachkovo Monastery Asen's Fortress existed before the 11-th century.

The fortress was a Bulgarian possession during the reign of King Ivan Aleksandar.

With its locality and structure Asen's Fortress represents typically the construction of fortresses and fortifications in the period of the 11th-14th century.

It covers an area about 1,5 ha and gives an impression of a unique architectural structure. The steepest slopes are not protected with walls and on the south-west side, where the entrance originally was a high wall was built.

The fortress is situated on four terraces. Until now the archeological excavations specified some basic buildings in the citadel: a tower, a storage reservoir, a chapel.

The most important and the most preserved building is the church "Saint Mary Petrichka" ("The Holy Virgin of Petrich"). Every single fresco, every single detail of this temple has engraved the past and tells about it in its own language. This domed church is comparatively big, two-storied building 18 m in length. The narthex is overarched with cross arch. This is a rare element in church building at that time. Traces of wall-paintings were found on the walls. Relics like that are found in the arched bay in the south facade.

This church dates back from the 12-th century. It is declared as a cultural monument with national importance.

Asen's Fortress is one of the most interesting and often visited medieval monuments in Bulgaria. It is a symbol of Bulgaria and it is woven into the town crest.

Today, the church "Saint Mary Petrichka" is a marvelous monument of the Old-Bulgarian architecture. Because of that a large number of tourists visit this beautiful fortress.